октомври 20, 2018 Аз-ът / Статии 0 Comment

За критичното четене на медии

В тазгодишния доклад на неправителствената организация „Репортери без граници“ България за пореден път пропадна в класациите за свобода на печата, оставайки не само на последно място в Европейския съюз, но и на по-ниско място от целите Западни Балкани, Молдова и Украйна.  Отстъпваме последното място на континента само на Русия, Беларус, Турция и Азербайджан.
В този климат е удачно всеки да има нужните инструменти за придобиване на по-добра медиина хигиена.

Феноменът „Fake News“

Терминът „Фалшиви новини“ по никакъв начин не е нов, макар че до скоро той не беше безкрайно актуален.

графика, показваща търсенията в гугъл на термина „Fake News“ от 2004 до сега
източник: Google Trends

Доскоро като говорихме за фалшиви новини ставаше дума за неверни слухове и клюки в жълти вестници за личности от така наречения „хай-лайф“, но от 2016-а насам вече значението се промени коренно, карайки обикновения гражданин да се съмнява в истинността на всеки източник.
Това съмнение само по себе си не е лошо, но поставянето на всяка медия под същия общ знаменател създава грешна морална еквивалентност и придава повече авторитет на поредната лъжа.
Войната на Доналд Тръмп с големите медии в САЩ даде начало на дискусията за фалшивите новини и вкара термина в публичното пространство. CNN, NBC и т.н. са обект на обвинения от страна на президента още преди заемането му на офиса в Белия дом през 2017г.

Потенциалният позитив, който би могъл да се извлече от новосъздалия се обществен скептицизъм по отношение на новините като цяло, е развиването до известна степен на критично мислене. Негативният ефект е приравняването на реномираните източници на информация с изфабрикуваните и манипулативните.
Фалшивите новини могат да бъдат сравнително безобидни, дори забавни :
Но когато една или повече медии с помощта на социалните мрежи константно произвеждат и разпространяват политически лъжи и неверни слухове, те могат сериозно да повлияят на потенциалния електорат. Много от тези кампании са добре организирани и не таргетират хората случайно. В нашумелия скандал около фирмата „Кеймбридж аналитика“  нейният изпълнителен директор М. Търнбул пред скрита камера каза: „Няма смисъл да водим избирателна кампания базирана върху фактите, защото става въпрос само за емоции“.
Емоциите – тази част от нашето подсъзнание, над която често си внушаваме, че имаме пълен контрол, но нерядко се случва обратното. Емоциите са по-податливи на силни заглавия и остри думи и са главна предпоставка за създаването на така наречената „склонност за потвърждаване“ (confirmation bias). Тaзи склонност ни кара да се съгласяваме с позиции и приемаме твърдения, които потвърждават съществуващите ни разбирания, без да търсим доказателства за тях.
Къде в ЕС фалшивите новини
се възприемат като проблем. Източник: Европейска Комисия
Както може да се види на графиката , голям процент от населението на ЕС и особено на България, счита фалшивите новини за сериозен проблем. Медиите като цяло се възприемат за източник на лъжи и това подсилва до най-голяма степен известните максими „И едните, и другите са маскари“ …„Всички ни лъжат, няма смисъл изобщо да четем и няма смисъл изобщо да пускаме бюлетина.“
Именно това е и целта на авторите на въпросните новини – да създаде гореспоменатата морална еквивалентност между тях и другите медии.

Как да избягваме фалшивите новини

Скандални заглавия
Много честа черта на фалшивите новини е заглавия със силни думи (ШОК!, СКАНДАЛНО! НЕВЕРОЯТНО) и шокиращи твърдения (статията за плевенската къща на Хитлер е нагледен пример). По възможност избягвайте да четете подобни статии.
Запознати ли сте с източника?
Ако за пръв път виждате източника на статията или не сте запознати с конкретната медия е хубаво да я четете с повишено внимание – това, че нещо е написано в текст не означава абсолютно нищо. Обикновено в сайтовете на сериозните медии има информация за собствеността им в най-долнта част на страницата.
Има ли автор?
Често се срещат анонимни публикации и това в повечето случаи е симптом на лъживо или необективно съдържание. Гледайте с по-голяма доза скептицизъм на подобни статии.
Крайни твърдения
Когато се представят невероятни твърдения или числа и статистики (80% от българите закусват свинска мас) без източник, който да ги подкрепя, те често са неверни. Винаги проследявайте източниците, за да сте сигурни. Понякога една медия може да използва друга лъжеща медия за източник.
Проверявайте историята и в други новинарски страници.
Ако скандалната новина е истина, то със сигурност ще има информация по темата и в други медии. Най-лесно и бързо е да проверите в Гугъл. Можете да потърсите справка в сайтове като factcheck.org snopes.com PolitiFact и т.н.
В България за съжаление няма толкова добре развити платформи за проверка на фактите, но добра работа върши сайтът Медиино Око. На него има и удобна притурка за браузърите Chrome и Firefox.
Не четете само заглавието.
Много често под влиянието на склонността ни за потвърждаване само заглавието на статия ни е достатъчно, за да му повярваме, стига да препотвърждава съществуващото ни мнение по някой въпрос.
Не споделяйте, ако не сте сигурни!
Някой, който ви има доверие, може също да приеме лъжата безрезервно и да започне и той да я разпространява, създавайки порочен кръг.
Станислав Савов