ноември 1, 2018 Аз-ът / Статии 0 Comment
В навечерието на войните за национално обединение, българският народ задминава останалите балкански народи в социален и икономически план. От днешна гледна точка това изглежда парадоксално, защото съседните нам народи постигат политическа независимост по-рано от нас, и имат значително по-богат досег с развити страни от Западна Европа като Италия и Австро-Унгария. Но видяно през очите на Симеон Радев, автор на „Строители на съвременна България“ и съвременник на „българското икономическо чудо“, бързото развитие на България съвсем не е чудновато. Той го обяснява по следния начин:
„Докато сърби и гърци се втурнаха на политическата сцена на ХІХ-я век с пушка в ръка, българският народ почна своето ново битие, печатайки книги и откривайки училища. Един дълъг период на народно самообразование предшествува у нас сериозния опит за революция. Тъй се създаде традицията на просвещението, която поддържа до известна степен равновесието между политическия напредък и умственото развитие на нашия народ.“
Казано по друг начин, просветителният елемент на българското Възраждане е това, което позволява на българския народ в началото на ХХ век не само да надмогне своята политическа изостаналост, но и да изпревари в социално-икономически план съседните нему народи.
Днес, на 1 ноември, когато ознаменуваме делото на народните будители, заразили и вдъхновили българския народ и неговото Възраждане със своята себеотрицателна любов към просветата, е редно да поразсъждаваме върху заключението, до което ни доведе Симеон Радев. Можем да изведем най-малко три поуки.
На първо място политическото развитие на един народ, засвидетелствано от управленската рамка, под която се намира, не е само по себе си гарант за социален или икономически успех. Сиреч, това, че България се развива като парламентарна република и е член на Европейския съюз, значи само и единствено, че се ползваме от сравнително добър климат за развитие. От него можем да се възползваме максимално, само ако сме достатъчно просветени да откроим социалните и икономически възможности пред нас.
На второ място образованост, просвета, знание и т.н. не се придобиват просто с диплома, а с инициативност. Ако се вгледаме в казаното от Радев ще забележим, че българският народ сам е печатал книги и откривал училища и се е самообразовал, за да се развие умствено и впоследствие икономически и политически. С други думи, не е само до тапията. Особено в днешния свят, където технологиите постоянно преобразяват икономиката ни и начина ни на живот като цяло, не можем да разчитаме изцяло на формалното образование. То не винаги и способно да се адаптира към рязко настъпващи промени и самите ние често нямаме време да продължим формалното си обучение. Хубаво е да се поучим от страстта, с която народните будителите и техните последователи са подхождали към науката в значително по-скромните условия на Възраждането. Редно е да се  възползваме от тоновете информация и квалификации, които можем да придобием чрез информационните технологии и всякаквите други източници на неформално образование.
И накрая, Симеон Радев говори за просвещението като за пазител на равновесието между политическия напредък и умственото развитие. Понастоящем човечеството не е способно да преглътне политически научния напредък от последните десетилетия. Именно заради това днес наблюдаваме една реидеологизация на обществото, характеризирана от нови политически течения наричани популистки, нови леви, нови десни и т.н. Само просвещението може да ни позволи да избегнем крайностите и да подберем отделните елементи на тези течения, които ще ни помогнат да живеем хармонично в един иначе динамичен свят.
Автор
Венелин Бочев